Артур Рембо

Артур Рембо се ражда на двадесети октомври, хиляда осемстотин петдесет и четвърта година в Шарлевил, Франция, в семейството на Фредерик Рембо, морски капитан, и Виали Кюиф, дълбоко консервативна жена със строга ръка. Когато съпругът и я изоставя, тя е принудена да се грижи сама за четирите си деца. През ученическите им години тя налага пълен контрол над тях. Често е стигала до крайни методи в стремежа си да им даде по-добро образование: например ги оставяла гладни, ако рецитирали грешно стихове на латински.

В училище Артур рано показва талант и способност да попива големи количества информация. През хиляда осемстотин шестдесет и девета година печели осем първи награди в училище, а на следващата година - седем.

Аристе Леритиер е учителят, от когото Артур Рембо получава познания по латински и гръцки, както и интереса към родната литература. Именно Леритиер е човекът, който насърчава момчето да пише, виждайки таланта в него. В резултат на тази подкрепа се ражда “Новогодишният подарък на сирачетата”, първата печатана поема на Рембо (1870).

Следващият важен човек в живота на Рембо е Джорджес Изамбард. Петнадесетгодишен, Рембо показва на Изамбард поемата си “Ophelie”, която години по-късно ще бъде определена като една от най-добрите му. Раздялата с Изамбард, който напуска Франция при започването на френско-пруската война, съсипва момчето. Рембо коренно се променя: започва да пие, да краде, вече не пише нежни стихове, а еротични (според мнозина и порнографски).

Личността, с която е свързан може би най-важният период в живота на Артур Рембо, е Пол Верлен, един от големите поети - символости. Двамата се запознават след като Рембо праща на Верлен няколко свои поеми. Верлен го кани в дома си в Париж и това е началото на едно буйно съжителство (1871). Двамата са приятели, но и любовници. Сцени на техния романс най-често са парижките кръчми. Водят бохемски живот, ежедневието им е запълнено със запои и оргии. Краят на това съжителство дошъл две години по-късно, през хиляда осемстотин седемдесет и трета година, когато след скандал Верлен прострелва в ръката своя любим Рембо. Верлен получава присъда и отива в затвор, а Рембо бързо се възстановява физически.

След края на аферата с Пол Верлен за Артур Рембо животът сякаш става безинтересен, лишен от всякаква емоция. Той живее за кратко в Англия, посещава Дания, Швейцария и Кипър. През хиляда осемстотин седемдесет и девета се връща в родния си град, където започва да се занимава с фермерство. Писането е забравено. Умира през хиляда осемстотин деветдесет и първа година.

Днес Артур Рембо е една от емблемите на френската литература. Творчеството му обаче е оценено десетилетия след смъртта му. Докато е жив, Рембо не издава нито една стихосбирка.