Ханс Кристиян Андерсен

Ханс Кристиян Андерсен е роден през хиляда осемстотин и пета година в Одензе, Дания. Доходите на семейството не били големи (баща му работел като обущар, а майка му - като перачка), живеели в мизерия. Когато през хиляда осемстотин и шестнадесета година бащата на Ханс умира, момчето прекъсва обучението си, тъй като е време сам да се грижи за себе си.

Мечтата на Ханс била да стане оперен певец и това го подтиква да замине за Копенхаген (1819 г). Там момчето разбира, че тази мечта може би никога няма да се сбъдне. Никой не го взел насериозно, отвсякъде получавал само присмех и подигравки. Тъй като нямал пари, гладувал. Все пак попаднал на двама музиканти, които се отнесли добре с него. Гласът му бил прекалено слаб, но бил приет като ученик по танци в Кралския театър. Там Ханс Кристиян Андерсен се запознава с Йоханс Колин, директор на театъра, който го взима под крилото си. Интерес към Ханс проявил и самият крал на Дания, Фридрих, който платил за обучението на момчето в класическата гимназия в Слагелсе.

През хиляда осемстотин двадесет и втора година излиза първият том на Ханс Кристиян Андерсен, озаглавен “Призрак в гроба на Паланток”.

През хиляда осемстотин двадесет и седма обучението на Андерсен приключва и той се връща в Копенхаген.

Успехът застига Ханс през хиляда осемстотин двадесет и девета година, когато издава книгата “Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер”. Четири години по-късно получава стипендия за пътуване в чужбина, отново от краля. Първия си роман, “Импровизатор”, Ханс Кристиян Андерсен издава в началото на хиляда осемстотин тридесет и пета година. Финансовите проблеми на писателя вече са минало. В същата година излиза и том с негови приказки. За най-добър роман на Ханс Кристиян Андерсен се определя “Само цигулар” (1837). За кратко се насочва към театралното изкуство, но в крайна сметка остава верен на перото.

По време на на-дългото си пътешествие (1840-1841г.) Андерсен посещава много европейски страни: Германия, Италия, Малта, Гърция. Вижда Черно море и Дунав. В резултат на това пътешествие се ражда “Базар на поета ” (1842), произведението, смятано за най-добър Андерсенов пътепис.

Ханс Кристиян Андерсен умира на четвърти август, хиляда осемстотин седемдесет и пета година. Но наследството, което оставя, е живо, приказките му са сред най-четените по света, приключенията на храбрия оловен войник и Палечка продължават да будят въображението, не само на децата. Днес символ на датската столица Копенхаген е статуята на малката русалка, една от най-oбичаните фигури от приказките на Андерсен. Един цитат на негови думи гласи: “Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките”.