Пол Верлен

Пол Верлен, един от основоположниците на френския символизъм, е и една от най-противоречивите фигури във френската литература.

Пол-Мари Верлен е роден на тридесети март, хиляда осемстотин четиридесет и четвърта година в Метц. Когато е седемгодишен, семейството се мести в Париж.

Още като юноша Верлен се увлича по разгулния начин на живот, на седемнадесет вече обикаля парижките бордеи и има пристрастие към алкохола.

През хиляда осемстотин шестдесет и втора година получава диплома за бакалавър по словестност, неуспешен се оказва опитът му да учи право.

Първата си книга Пол Верлен издава през хиляда осемстотин шестдесет и шеста година, нарича я “Сатурнически поеми”.

През хиляда осемстотин и седемдесета се жени за Матилд Моте, в обществото обаче вече се говори за хомосексуалните му наклонности. Бракът между двамата трае една година, година, през която Верлен често малтретира съпругата си.

Хиляда осемстотин седемдесет и първа се оказва повратна в живота на Пол Верлен. Тогава в Париж пристига Артур Рембо - младо момче, което прави първите си опити в литературата. Между двамата започва връзка. Водят бохемски живот, заедно посещават кръчми и публични домове. Това съвместно съжителство продължава до дванадесети юли, хиляда осемстотин седемдесет и трета година, когато под въздействие на алкохол, Верлен прострелва Рембо. За това си действие Верлен е осъден на осемнадесет месеца затвор.

В килията Пол Верлен се запознава с творчеството на Шекспир, чете “Дон Кихот”" Именно в затвора поетът написва едно от най-добрите си произведения - “Романс без думи” (1874 г.)

След излизането си от затвора Верлен на два пъти се опитва да се установи в Англия, веднъж като учител по френски език, после като фермер. И двата пъти не успява.

През хиляда осемстотин осемдесет и шеста година умира майката на Верлен. Той отново се отдава на алкохола, разликата между него и момчето отпреди години е, че Пол Верлен вече е един от водещите френски поети. Начинът му на живот обаче често го води до болничното легло, страда от много болести, някои от които резултат от вредните му навици: гастрит, диабет, ревматизъм, цироза на черния дроб, хипертония.

Публично признание му носи сборникът с есета “Прокълнатите поети”, където описва живота и творчеството на други големи имена на френската литература: Маларме, Корбиер, Рембо, както и своя собствен път.

Пол Верлен умира на осми януари, хиляда осемстотин деветдесет и шеста година, на петдесет и две, в мизерия въпреки славата си.

В последния си път “Принцът на поезията” е изпратен от хиляди души.