Стивън Кинг

Чували ли сте за Стивън Кинг? Вероятно сте, защото това е едно от големите имена в съвременната художествена литература. А потръпвате ли като чуете името му? Ако сте чели “То”, това е обяснимо. Споменаването на името “Стивън Кинг” буди у хората представа за ужаси и това е жанрът, в който писателят е добил световна популярност. Но в романите на Стивън Кинг има и много повече - всички, които са чели епоса за Стрелеца Роланд от Гилеад и търсенето му на “Тъмната кула”, знаят какво имам предвид.

Стивън Кинг е роден на двадесет и първи септември през хиляда деветстотин четиридесет и седма година в Портланд, щата Мейн (именно Мейн е мястото, в което се развиват много от историите на писателя). Детството на бъдещата литературна легенда не е детска приказка, или ако е такава, то тя не е от приятните. Когато е на две години, Стивън и по-големият му брат остават без баща - той решава да ги напусне, оставяйки майката сама да се грижи за двете си деца. Започва местене в няколко града, като за Нели Рут и нейните синовете това е период на постоянни финансови затруднения. Накрая Нели се мести при родителите си, за които се грижи и получава скромно заплащане за това от сестрите си.

Първите си литературни опити Стивън прави, когато е седемгодишен. Това са кратки разказчета с фантастични сюжети, които той продава на съученици и с това си спечелва ненавистта на учителите си. Братът на Стивън, Дейвид, пише за един скромен вестник и Стивън му помага в тази дейност.

По-късно, вече в Мейнския университет, който завършва през хиляда деветстотин шестдесет и шеста година, Стивън Кинг води колонка в колежанския вестник. По това време Съединените щати продължават военните си действия във Виетнам и Кинг открито заявява своята позиция против войната. През хиляда деветстотин и седемдесета година се дипломира като гимназиален учител по английски език. Не успява веднага да си намери работа като учител, но все пак има скромни доходи от работата си в една обществена перална. Освен това вече продава свои разкази за няколко списания. На следващата година се жени за бившата си колежка от университетската библиотека - Табита Спръс, която за в бъдеще винаги го подкрепя и не една своя книга писателят ще посвети на нея. Животът на младото семейство не е лек, дом им е една каравана, постоянно имат затруднения с плащането на сметките си. Това е и периодът, в който Стивън Кинг започва една от най-продължителните си битки, тази с пристрастеността към алкохола, битка, която ще приключи години по-късно.

През хиляда деветстотин седемдесет и втора Стивън Кинг започва да пише романа “Кери” - история за малко момиче с необикновени способности. Роман, който обаче решава да захвърли на боклука недовършен. Но съпругата му Табита го намира и запазва.

Това дава сили на писателя да го завърши и през хиляда деветстотин седемдесет и трета година го изпраща на издателство “Doubleday”. От там получава оферта, в която за книгата е обявена нищожната цена от 2500 долара (години по-късно правата над “Кери” са купени за 400 000 долара). По това време вече тричленното семейство се мести в Южен Мейн, Стивън иска да е близо до майка си, чието здраве е сериозно влошено. Тя умира през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година от рак и не успява да стане свидетел на успеха на сина си, успех, в който винаги е вярвала. На следващата година Стивън Кинг продава романа “Сейлъмс лот” и това слага край на учителската му кариера.

Скоро след смъртта на майка му, Стивън Кинг и съпругата му се местят в Колорадо. Там писателят създава “Сияние” - роман, който и днес кара читателите му да настръхват. Семейството остава в Колорадо по-малко от година, скоро се връщат в Мейн. Вече могат да си позволят да си купят и собствен дом. Четвъртият си роман Стивън Кинг озаглавява “Сблъсък”, издаден е през хиляда деветстотин седемдесет и осма година.

В края на седемдесетте години като притурки към списание за научна фантастика е публикувана историята на Роланд от Гилеад, последния от древния род на Стрелците. Това е и началото на най - продължителното и обсебващо литературно пътешествие на Стивън Кинг. През хиляда деветстотин осемдесет и втора година историята придобива вид на роман - “Тъманта кула: Стрелецът”. Впоследствие тази история ще се разрасне в седемтомен епос и ще се пише четири десетилетия.

В този период се появяват романите “Подпалвачката” (хиляда деветстотин и осемдесета година, тираж 100 000 копия) и “Кристин” (хиляда деветстотин осемдест и трета, 250 000 екземпяра). През хиляда деветстотин осемдесет и шеста година почитателите на Стивън Кинг получават шанса да се срещнат с То, злото създание от едноименния роман. Тиражът на “То” е 1 000 000 копия! На следващата година се пявява втората книга за одисеята на Стрелеца Роланд : “Тъмната кула: Трите карти”.

Краят на осемдесетте години е важен период за Стивън Кинг - тогава той успява окончателно да се пребори със зависимостите си към алкохола и някои лекарствени медикаменти, не без помощта отново на Табита.

Ричард Бакман е псевдонимът, на когото Стивън Кинг вдъхва живот за доста години. Бакман е автор на романите “Гняв” (хиляда деветстотин седемдесет и седма), “Дългата разходка” (хиляда деветстотин седемдесет и девета), “Пътна мрежа” (хиляда деветстотин осемдесет и първа), “Бягащия човек” (хиляда деветстотин осемдесет и втора) и “Проклятието” (хиляда деветстотин осемдесет и четвърта). През хиляда деветстотин деветдесет и шеста година излиза “последният роман на Ричард Бакман”: “Отмъстителите”, който е огледален образ на “Град Отчаяние”. Стивън Кинг заявява, че е открил ръкописа на “Отмъстителите” сред вещите на покойния Бакман.

Творчеството на Стивън Кинг е основа за създаването на някои от образците на филмовия жанр хорър. Филмите по “То”, “Подпалвачката”, “Куджо” и “Сияние” имат свойте фенове до днес. Екранизациите на “Зеленият път” и “Изкуплението Шоушенк” имат запазени места в класациите за най - добри филми за всички времена.

* * *

“….Зная още, че в някаво магическо време - ще бъде вечер, обгърната във виолетов мрак( вечерта е създадена за романтика, нали?) - Роланд, надувайки рога си, ще се приближи до Тъмната кула… и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това.”