Пейо Яворов

“Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли !…”

Трудно е да остане човек равнодушен, четейки тези редове, едни от най-нежните в българската литература. Техен автор, както и на още много незабравими стихове, е Пейо Яворов.

Роден е с името Пейо Тотев Крачолов, остнал в летописите като Пейо Крачолов Яворов. Родното му място е Чирпан, датата е първи януари, хиляда осемстотин седемдесет и осма година.

Животът на Яворов е изпълнен с драматизъм, той е бил човек с нежна душевност, но и достатъчно твърд, за да участва в борбите за освобождение на Македония.

След като завършва началното си образование в Пловдив, той работи като телеграф, сменя няколко населени места: Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София

Контактите му с Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМРО) започват през хиляда осемстотин деветдесет и седма година, става редактор на вестник “Дело”, който популяризира идеите на организацията. През хиляда деветстотин и втора година за пръв път влиза на територията на Македония като четник на Михаил Чаков. След като се връща в България продължава да редактира различни издания, свързани с ВМРО. Скоро става сподвижник на Яне Сандански и Гоце Делчев.

В София Пейо Яворов се запознава с членовете на литературния кръг “Мисъл”, Яворов става редактор в едноименното списание, чиято цел е да даде гласност на идеите за индивидуализъм и естетика, борбата с традиционализма в литературата (и по-конкретно с Вазов). Членове на кръга са Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев (именно от тях поетът получава и прякора Яворов). Скоро съдбата отвежда Яворов и в Народния театър, където се подвизава като драматург.

Творчеството на Пейо Яворов е огледален образ на житейския му път. Първата му публикувана творба е стихотворението “Напред”. Появява се на страниците на в. “Глас македонски”, на който поетът е редактор. Първата си стихосбирка издава през хиляда деветстотин и първа година (”Стихотворения”). С поемата си “Калиопа” успява да впечатли есеистите от кръга “Мисъл”. През хиляда деветстотин и седма издава втората си стихосбирка, “Безсъници”, с която се утвърждава като модерен български лирик.

Безспорно най-голямо влияние в творчеството на Пейо Яворов имат две жени - Мина Тодорова и Лора Каравелова. Любовта му към Мина е дълбока, но тя умира през хиляда деветстотин и десет година. Две години по-късно Яворов се жени за сестрата на Любен Каравелов - Лора. Това се оказва и последната му, най-трагична връзка. Едва година по-късно (29 ноември, 1913) Лора се самоубива, след което Яворов прави опит да стори същото, но остава жив след изстрела. Ослепява. Води се съдебен процес. Поетът не издържа на мълвата, според която той е убил любимата си, и прави втори опит за самоубийство - поема голяма доза отрова и отново се прострелва. Това слага край на тежката му съдба. Датата е двадесет и девети октомври, хиляда деветстотин и четиринадесета година.