Винсент ван Гог - автопортрет

Определяният за един от най-великите художници в историята на изкуството Винсент Вилхелм Ван Гог е роден през хиляда осемстотин петдесет и трета година в нидерландския град Зундерт. След като завършва обучението си в местни училища, през хиляда осемстотин шестдесет и девета година чичо му Сент приема момчето на работа в холандския филиал на фирмата си за търговия с произведения на изкуството. Скоро Ван Гог е преместен в Лондон. Там създава първите си рисунки, с градска тематика. През хиляда осемстотин седемдесет и четвърта година посещава родителите си в Нидерландия. Връща се в Лондон със сестра си Ана, която търси работа. През октомври на същата година е преместен в парижкия клон на фирмата по свое желание. Когато ръководството на фирмата се сменя (1876г.), Ван Гог напуска работа заради неразбирателства с новия управник. Отново се връща в Англия. Работи като учител по френски и немски език, също така е и помощник - проповедник. Когато за Коледа посещава отново родителите си, те го убеждават да не се връща в Англия, установява се в родината си. На следващата година заминава за Амстердам, където живее чичо му Йоханес. Ван Гог желае да влезе в теологическия университет в Амстердам, учи за изпитите, но скоро се отказва от тази си мечта. Заминава за съседна Белгия. Установява се в беден миньорски район. Живее в мизерия, също както работниците, на които чете Библията. В този период (а в последствие и до края на живота си) Ван Гог е финансово подпомаган от брат си, който живее в Париж и се занимава с търговия.

Когато Ван Гог решава, че иска да се занимава с рисуване, той се обръща за помощ към чичо си Антон Муве, който е художник. От него научава техниките на акварела.

За да се отдаде изцяло на рисуването, изоставя проститутката, с която живее една година. През хиляда осемстотин осемдесет и пета година създава платното “Селяни, ядящи картоф”, една от най-известните му картини. Това е годината, през която умира бащата на Ван Гог. През ноември, същата година прави опити да влезе в училището по изкуствата в Антверпен, но не успява.

Следващият период от живота на художника е свързан с Париж. Там той живее при брат си Теодорус. Скоро след преместването си в Париж, Ван Гог се записва в школата на художника Фернан Кормон. Това е първия му допир до импресионизма. Запознава се с Пиер-Огюст Роден, Едгар Дега, Пол Синяк, Клод Моне, най-видните представители на това движение в художественото изкуство.

През хиляда осемстотин осемдесет и осма година, търсейки нова атмосфера и вдъхновение, Ван Гог заминава към областта Прованс, Южна Франция. Първата му спирка е град Арл. Периодът, прекаран там, е един от най-плодотворните за художника, създава някои от най-популярните си произведения. Същата година в Арл пристига Пол Гоген, с когото Ван Гог се запознава в Париж. Двамата опитват да живеят заедно, но характерите им се оказват твърде несъвместими. При един от поредните си спорове Ван Гог отрязва част от едното си ухо (вероятно в пристъп на автоагресия). От следващата година става пациент на клиника за лечение на хора с психични отклонения. Продължава да рисува. След година излиза от клиниката и се връща в Париж, където картините му вече са популярни и търсени. И сякаш нищо не вещае за решението, което художникът ще вземе. На 27.07.1890 Ван Гог се прострелва. Хазяите му викат лекар, но той може успява единствено да намали болките. Раната в гърдите се оказва смъртоносна.

Като причина за това действие някои намират факта, че художникът се е притеснявал да не бъде в тежест на брат си, който наскоро се е бил оженил. Ван Гог е осъзнавал, че едва ли някога ще успее да се отплати на брат си и това го е тормозело дълбоко.

Макар приживе да продава известен брой картини, Винсент Ван Гог и творчеството му са оценени едва години по-късно.