Пабло Пикасо

На 25 октомври 1811 година в испанския град Малага се ражда Пабло Хосе Франсиско де ла Паула Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руиси Пикасо. За историята ще остане просто Пабло Пикасо, един от най-големите художници на двадесети век.

Бащата на Пабло е учител по рисуване и от него момчето получава първите си уроци. Семейството се мести в Ла Коруня, а след това и в Барселона. През хиляда и деветстотната година Пикасо заминава за Париж, където след година открива изложба.

Творчеството на Пикасо от тези години е разделено на няколко периода: син, розов и негърски. За начало на синия период (1901 - 1904г.) се смята самоубийството на приятел на Пикасо. Картините от този период са с преобладаваща синя гама, характерни теми в тях са смъртта, бедността и тъгата. Розовият период (1904 - 1907г.) идва с платното “Момчето с топката”. Макар червеното и розовото да придават радостни мотиви, в картините на Пабло Пикасо от розовия период лъха и самота. От хиляда деветстотин и седма година Пикасо се увлича от африканското изкуство, както и от творчеството на Пол Сезан, т.н. “негърски период”.

През хиляда деветстотин и седма година Пикасо рисува и картината “Госпожиците от Авиньон”, която се определя като първата, нарисувана в новото направление - кубизъм. Характерни белези на кубизма са отрицанието на класическите концепции за красота и незачитането на пропорциите.

През хиляда деветстотин тридесет и седма година, по време на гражданската война в Испания градчето Герника е унищожено от бомбардировки. Когато испанската република моли Пикасо да нарисува картина за испанския павилион на Световното изложение в Париж, художникът създава платното, кръстено на разрушения град, “Герника”. Картината изобразява страдание и разрушение, насилието на войната и се превръща в символ на мира и антивоенните движения. Друг общоприет символ на мира е гълъбът, който Пикасо рисува в картината си “Гълъбът на мира” (1947г.) През хиляда деветстотин шестдесет и втора година съветското правителство удостоява Пабло Пикасо с Ленинска награда за мир.

Пикасо умира на осми април, хиляда деветстотин седемдесет и трета година в градче в областта Прованс, Южна Франция.

Освен в изкуството, Пабло Пикасо е имал големи успехи и на любовната сцена. Пикасо е имал множество връзки, някои от тях краткотрайни, други по-продължителни. Фернанда Оливер е името на първата жена, пленила сърцето на Пикасо. Връзката им обаче се оказва невъзможна заради ревността на Фернанда. Красавицата Марсел е жената, в която Пикасо се влюбва истински. Под влияние на любовта си към нея художникът създава най-радостните си картини. На 12 юли, хиляда деветстотин и осемнадесета година се венчава за Олга Хохлова, руска балерина, с която се запознава в Рим. От нея Пикасо има син, става баща на 40-годишна възраст (1921г). В крайна сметка и тази връзка се разпада, съпругата му го напуска, взимайки и сина им със себе си. На петдесет години Пикасо започва любовен романс с девойката Мари Терез, която е едва на седемнадесет години. От нея Пикасо има дъщеря, Майя. След като се запознава с репортерката Теодора Маркович, известна като Дора Маар, художникът дели любовта си между нея и Мари Терез. В живота на шестдесетгодишния Пикасо се появява Франсоас Жило, от която той има още две деца, Клод и Палома. Раздялата с Франсоас е бурна и съпроводена с много скандали. Жената, която била до Пикасо в края на земния му път, се казва Жаклин Роке, любовта им била дълбока, може би тази връзка най-силно се доближила до представата за идеален съюз на художника.