Владимир Набоков

Владимир Владимирович Набоков е роден на двадесет и втори април, хиляда осемстотин деветдесет и девета година в Санкт Петербург. Баща му е видна личност, криминолог и книгоиздател, но същевременно и политик.

Семейството на Набоков остава в Петербург до хиляда деветстотин и седемнадесета година, когато за да избягат от Руската революция, бягат в Ялта, а от там и в Берлин.

Владимир, заедно с един от двамата си братя се записва да учи в университета в Кеймбридж. Следва естествени науки и руска и френска литература. Междувременно баща му е убит по време на политически атентат. След като се връща в Берлин (1923), Набоков работи последователно като учител, преводач и актьор. В Берлин издава и първата си поема (”Машенька”, 1926). През хиляда деветстотин двадесет и пета година се жени за Вера Слоним, която също е руска емигрантка. Именно заради съпругата си, която е и с еврейски произход, Набоков отново е принуден да бяга. Той, съпругата му и синът им Дмитрий заминават за САЩ (1940). Първата работа, която Набоков започва на американска земя, е като експерт по пеперудите към нюйоркския природоисторически музей.

“Истинската история на Себастиян Найт” е първото англоезично произведение на Владимир Набоков.

Малко по малко Набоков гради академична кариера, която впоследствие го извежда до постове в Станфордския университет, Уелесли колидж, университетите в Харвард и Корнел.

От хиляда деветстотин четиридесет и пета година Набоков е американски гражданин.

Десет години по-късно прекратява преподавателската си дейност благодарение на печалбите  от романа “Лолита”. През хиляда деветстотин шестдесет и първа година семейството се мести в Швейцария.

Владимир Набоков умира на втори юли, хиляда деветстотин седемдесет и седма година в Лозана от вирусна инфекция.

Първите творби на Набоков са на родния му руски език, популярност му носят обаче англоезичните. Несъмнено най-популярното му произведение е романът “Лолита” (1955). Книгата добива слава бързо, най-вече заради провокативния си сюжет. Главни герои в повествованието са възрастен мъж и дванадесетгодишно момиче, които Набоков поставя от двете страни на необикновена любовна история. Други известни произведения на писателя са “Блед огън” (1962г.) и “Ада или страст: Семейна хроника” (1969г.”, неговият най-дълъг роман). Благодарение на превода и коментарите към “Евгений Онегин” Набоков печели и име на литературен критик.

Любимата игара на Владимир Набоков е шахматът.